Зрителните пътища провеждат светлинното дразнене, трансформирано в нервен импулс от ретината до коровото представителство на зрителната система в областта на sulcus calcarinus. В зрителният път се различават 4 неврона, 3 от които започват от ретината: фоторецепторни клетки ( пръчици и конусчета ), биполярни клетки, ганглийни клетки и клетки в corpus genicalatum laterale с техните аксони.Четвъртият неврон се намира в латералното странично коленчато тяло ( corpus genicalatum laterale), откъдето посредством оптична радиация информацията достига до зрителната кора. Ганглийните клетки изпращат своите аксони към папилата, където около 1, 5 милиона аксони напускат очната ябълка, образувайки диска на зрителният нерв и се насочват към зрителното кръстовище – хиазма оптика.
Зрителният път е съставен от 5 части: зрителен нерв ( n.opticus ), зрително кръстовище ( chiasma opticum ), зрителен тракт ( tractus opticus ), странично коленчато тяло ( corpus genicalatum laterale ) и зрителен сноп ( radiatio optica ) със зрителен център на възприятие в sulcus calcarinus .
Зрителният нерв е черепно- мозъчен нерв, съставен от бяло мозъчно вещество. Зрителният нерв има четири зони – интраокуларна ( папилата ), интраорбитална, интраканаликуларна и интракраниална. Папилата ( диска ) на зрителният нерв получава влакна от цялата ретина, като най- директен ход имат тези от макулата, като формират папило-макулено снопче и се отправят към темпоралната половина на диска. Влакната от носовата половина на ретината се насочват към назалната половина на диска, а нервните влакна от темпоралните отдели на ретината минават под и над папило – макулното снопче. Дискът на зрителният нерв има вертикално овална форма с диаметър около 1, 5 мм. В центъра на диска се намира съдовият сноп, който се състои от артерия и вена ( a.centralis retinae I v. centralis retinae ), които веднага се разклоняват на горен и долен , а след това на ляв и десен клон.
Около съдовият сноп има пространство незаето от нервни влакна, наричащо се чашка или екскавация на диска. В това пространство може да се наблюдава директно решетъчната пластинка ( lamina cribrosa ). Нервните влакна, образуващи диска ( папилата ) на зрителният нерв, напускат очната ябълка през решетъчната пластинка на склерата. Интраокуларната част може още да се раздели условно на 4 части:
- Повърхностен неврофибрилерен слой – съдържа 94 % нервни влакна и само 5 процента астроцити.
- Преламинарна област – голямо количество астроцити и неврони.
- Ламинарна област ( lamina cribrosa ) – нервните влакна преминават през решетъчната пластинка на склерата през множество фенестрации.
- Ретроламинарна област – намалено количество на астроцити и увеличено количество на олигодендроцити, вземащи участие в образуването на миелин.
В ретроламинарната област започва миелинизирането на нервните влакна на което се дължи, диаметърът на диска на зрителният нерв, който е 1, 5 мм , да достигне до 3 мм непосредствено зад склерата. До тук е интраокуларната ( вътреочна част ), т. нар папила на зрителният нерв. Около ръба на диска може да има натрупан пигмент, а също така могат да се наблюдават вродени аномалии или дегенеративни изменения. Влакната на папилата са немиелинизирани и тяхната миелинизация започва нормално след преминаването им през решетъчната пластинка.
В интраорбиталната си част нервът е с дължина 25- 35 мм, дебелина до 3мм и има S- образен ход, което позволява свободно движение на очната ябълка. В този участък нервът е покрит от мозъчните обвивки: дура матер, арахноидея и пиа матер. Между мозъчните обвивки се намират интерменингеални пространства, в които има гръбначномозъчна течност. Дура матер се слива с периоста на орбитните кости на интраканаликуларната част ( canalis n. optici ), която е дълга 8- 10 мм. В тази зона нервът е много раним поради фиксираното си положение. Интраканаликуларната част преминава през оптичния канал в рамките на малкото крило на сфеноидалната кост. ( клиновидната кост ).
Интракраниалната ( вътречерепна част ) на зрителният нерв е разположена в средната черепна ямка и с напречно- овална форма. Дължината й е 16мм. Тя е обвита само от меката мозъчна обвивка и арахноидеята. От меката мозъчна обвивка навътре към зрителният нерв навлизат съединително-тъканни влакна, които го разделят на около 700 снопчета. Интракраниалната част на нервът формира хиазмата.
В хиазмата назалните участъци на нерва, носещи влакна от назалната половина на ретината и осигуряващи темпоралното зрение, се кръстосват, а темпоралните участъци остават некръстосани. Хиазмата е разположена непосредствено над диафрагмата на турското седло – над и пред хипофизата, в съседство с третото мозъчно стомахче и двете вътрешни сънни артерии.
След излизането си от хиазмата зрителните влакна образуват зрителни трактуси, като левият трактус носи носи влакната от левите половини на ретините, а десният трактус от десните половини на ретините. Десният зрителен трактус е съставен от нервни влакна идващи от темпоралната половина на ретината на дясното око и от назалната половина на лявото око, докато левият трактус носи в себе си нервни влакна идващи от темпоралната половина на ретината на лявото око и от назалната половина на ретината на дясното око.
Трактусите ( аксоните на ганглийните клетки на третият неврон ) завършват във външното коленчато тяло ( corpis geniculatum laterale ) – намиращо се странично от възглавничката на зрителният хълм, където аксоните на четвъртият неврон продължават в оптична радиация, която достига до зрителната кора. Зрителният сноп ( оптична радиация, radiatio optica ), се разполага в задното бедро на capsula interna и се разделя на париетален ( горен ) и темпорален ( долен ) дял, които завършват в горните и съответно в долните устни на sulcus calcarinus.
Централната част на зрителната система ( зрителната кора ) се намира в тилния дял на мозъка в area striata, която включва sulcus calcarinus с прилежащите й клин и тилно-слепоочна медиална гънка ( gyrus occipitotemporalis medialis ), което отговаря на 17, 18, 19 полета по Бродман. Тук завършва четвъртият неврон и се извършва окончателният анализ и синтез на зрителният образ. При поражение на 17 поле настъпва физиологична слепота, а при увреждане на 18 и 19 полета – психична слепота.
Окото е един от сложните органи в човешкия организъм. Неговата уникална способност да превръща светлинното дразнене в електрически импулс и впоследствие в осъзнато зрително възприятие. Неговите деликатни структури изпълняват всички функции, осигуряващи зрителното възприятие
- Кръвоснабдяване на зрителният нерв!! – Централната ретинна артерия и вена ( а.centralis retinae и v. centralis retinae ) проникват в зрителният нерв непосредствено зад диска. Артерията дава множество разклонения, които го изхранват. Кръвоснабдяването на папилата на зрителният нерв се осъществява от 3 съдови зони, които тясно анастомозират помежду си: преламинарна ,ламинарна и ретлоламинарна. Основна роля играят задните къси цилиарни артерии, които осигуряват кръвоснабдяването на диска и трите зони. Клончета на задните къси цилиарни артерии образуват т.нар артериален пръстен на Zin- Haller, който се разполага в склерата.
Зрителните дефекти на ниво хиазма се наричат хетеронимни хемианопсии.
Зрителните дефекти на ниво трактуси се наричат хомонимни хемианопсии.
Зрителните дефекти на ниво оптична радиация се наричат квадрантопсии.
Хемианопсичните отпадания на зрителните полета биват едноименни ( хомонимни ) – десно- и левостранни и разноименни( хетеронимни ) – биназални и битемпорални.
Хетеронимните битемпорални хемианопсии ( частично отпадане на зрителните полета ) настъпват при процеси в централната част на хиазмата. Най-често се откриват при тумори на хипофизната жлеза или при супраселарни тумори, които притискат отдолу кръстосаните влакна от назалните половини на ретините. Винаги при тези случаи се откриват промени в sella turcica ( в областта на турското седло ) и ендокринни смущения.
По редки са хетеронимните биназални хемианопсии ( частично отпадане на зрителните полета ), които настъпват при изразени атеросклеротични промени в a. carotis interna, при което се засягат периферните отдели на хиазмата и при арахноидит.
Хомонимните десностранни и левостранни хемианопсии се срещат при промени в зрителните трактуси ( тумори, кръвоизливи и т.н ).
Хомонимни квандрантопсии се откриват при поражения в radiatio optica. При увреждания на кората могат да се наблюдават както хомонимни квадрантопсии, така и хемианопсии, при които макулата остава незасегната, поради двойното си корово представителство.
Полезни линкове по темата:
Статия за хемианопсиите : https://app.pulsenotes.com/specialities/ophthalmology/notes/visual-field-defects
Още по темата вижте тук : Анатомия на зрителните пътища.
PetyaMedLectures 