Придобити неонатални инфекции при новородени

Придобитите неонатални инфекции биват:

1. Локализирани -кожа и видими лигавици, бели дробове, гастроинтестинален тракт, кости, стави и др.
2. Системни – сепсис, септикопиемия.

Инфекции на кожата.

Най-чест етиологичен причинител е Staph. Aureus. Той причинява пустулозни, булозни промени по кожата, абцеси и флегмони. Лечението се провежда с локално приложение на багрила и антибиотици, както и парентерална/ мускулно или венозно/ терапия с антибиотици според причинителя и АБ-грамата.

Инфекции на пъпа и пъпната раничка.

При стрептококовата инфекция е налице подмокряне на пъпния остатък или пъпната раничка с минимални възпалителни прояви от страна на околните тъкани- катарален омфалит.

При стафилококова инфекция ексудатът/ секретът / е гноен – супуративен омфалит. Когато инфекцията се разпространява към околните тъкани – флегмон, има опасност от генерализиране на инфекцията.

Лечението се провежда промивки с кислородна вода, локално приложение на антибактериални средства: Бактробан, Гентамицин и други. Задължително е парентералното приложение на антибиотици, според предполагаемия или изолиран причинител.

Пневмония у новороденото.

Най-чест причинител е стрептококи от група Б, но също и грам (- ) микроорганизми.

Заболяването протича тежко с клиника на респираторен дистрес синдром, дихателна недостатъчност с начало през втория ден и по-често след 72-я час.

Диагнозата се поставя чрез клинично наблюдение, рентгенография на бял дроб, кръвни и микробиологични изследвания.

Лечението включва: общи грижи/ поставяне в кувьоз, температурен комфорт/ кислородотерапия, апаратна вентилация, парентерално хранене, комбинирана антибиотична терапия, пасивна имунотерапия, витамини и др.

Некротизиращ ентероколит.

Некротизиращият ентероколит е най-честото придобито заболяване на гастроинтестиналния тракт( стомашно-чревен ) у новороденото, изискващо спешно лечение. В 90 % от случаите се наблюдава при недоносените новородени. Некротизиращият ентероколит е заболяване с многофакторна етиология: недоносеност, инфекция, незрялост на локалния имунитет, неправилно хранене и редица други. Основна причина за развитието му е инфекция, поразяваща стомашно-чревния тракт. Клиничното протичане на заболяването е в четири стадия с общи изяви и такива от страна на стомашно-чревният тракт.

1-ви стадий – отпуснатост, апнеи, температурна нестабилност, брадикардия, повръщане, остатъчно стомашно съдържимо, балониране на корема.

2-ри стадий – добавя се диария, често кървава, болезненост и напрегнатост на корема, смутена чревна перисталтика.

3-ти стадий – шок.

4-ти стадий- перфорация на черво с признаци на перитонит.

В повечето случаи при правилно поведение, заболяването се ограничава, но е възможно и фулминантно/ свръхостро / протичане, с чревна перфорация и перитонит в рамките на 12 часа. Диагностични критерии за НЕК: анамнеза/ недоносеност, възраст 3-15 дни, изкуствено ентерално хранене и др. симптоми от страна на ГИТ и рентгенографии в динамика.

Лечение:

• Преустановяване на ентералното хранене.
• Трайна стомашна сонда за евакуация на стомашното съдържимо – преминава се към тотално парентерално хранене.
• Поддържане на водно-електролитният баланс.
• Вливат се прясна плазма, при необходимост тромбоцитна маса.
• Срещу инфекцията се започва незабавно комбинация от широспектърни антибиотици с продължителност на курса при неусложнен ход на заболяването 10-14 дни. При данни за перитонит е показано хирургично лечение.

Прогнозата е сериозна и зависи от своевременното и правилно лечение.

 Сепсис у новороденото.

Сепсисът у новороденото е генерализирана бактериална инфекция през първия месец от живота. Наблюдава се при 1 до 8 случая на 1000 раждания, като най-висока е честотата му при недоносените бебета/ особено при много ниско тегло при раждането/. Всяко болно новородено трябва да се смята, че е изложено на риск от сепсис и възможно най-бързо след вземане на микробиологични култури е необходимо да се започне съответно антибиотично лечение. Последиците от нелекуван сепсис за унищожителни. Голямо е разнообразието на микроорганизмите, които причиняват неонатален сепсис/ НС /. Значителна роля играят и непатогенните за възрастни микроорганизми, които поселяват кожата, лигавиците на майката и обслужващия персонал.

Най-чести причинители са: стрептококи от група Б, коагулазо / + / полож. Стафилокок, грам / – / микроорганизми и редица други.

В зависимост от началото на заболяването, различаваме:

1. С ранно начало – в първите 72 часа след раждането. В тези случаи се приема, че заразяването е станала вътреутробно или по време на раждането.
2. С късно начало – обикновено след 7-ия ден, при което инфектирането е станало след раждането. Честотата му е по-висока, сравнена с ранния неонатален сепсис и по-често са засегнати недоносените деца.

Клиничната изява е различна при ранния и късния неонатален сепсис:

• Ранен неонатален сепсис – започва бурно, обикновено с респираторен дистрес и бързо прогресиране до шок.
• Късен неонатален сепсис – постепенно начало, бързо генерализиране на проявите и оформяне на огнищни поражения / менингит, остеоартрит, пневмония, уроинфекция и др.

Диагнозата се поставя въз основа на:

• Клиничната картина.
• Микробиологични изследвания / хемокултури неколкократно, ликворокултура, урокултура, трахеален аспират и др.
• Хематологични изследвания / левкоцитоза, олевяване в ДКК ( диференциалната кръвна картина ), тромбоцитопения и др.

CRP / маркер за инфекция, повишените му стойности са показателни както за инфекция, така и за ефекта от лечението/. Показатели за включването на множество органи и системи:

• Метаболитна ацидоза.
• Оценка функцията на белия дроб: p02, pC02.
• Оценка на бъбречна функция: урея, креатинин.
• Оценка функцията на черен дроб: АСАТ, АЛАТ, билирубин и др.
• Костно-мозъчна реактивност: анемия, тромбоцитопения, неутропения.

Лечението е комплексно и е: етиологично/ с антибиотици /; патогенетично/ поддържащо /лечение.

Антибиотичната терапия: Започва се в пълен обем дори при съмнение за сепсис, след вземане на микробиологичните изследвания. До получаване на резултатите терапията е насочена срещу най-вероятният причинител. Най- често при ранен неонатален сепсис се назначава комбинацията: Ампицилин + гентамицин/ амикацин /, тъй като двата антибиотика действат на над 90 % от възможните причинители. Основни причинители на късния неонатален сепсис са Staph. epidermidis и Staph. Aureus.  В тези случаи се използва Ванкомицин в комбинация с аминогликозид. След изолиране на причинителя се назначават антибиотици съобразно чувствителността му. Продължителността на антибактериалната терапия при неонатален сепсис е минимум 7-10 дни, до негативиране на хемокултурата. Ако съмненията не се потвърдят клинически и с микробиологичните изследвания е уместно антибиотиците да се спрат на 3-5 ден, за да се предотврати създаването на резистентни щамове.

Пасивна имунотерапия: особено подходяща при недоносените деца. Прилага се Имуновенин в течение на няколко дни. При стафилококова инфекция е показана антистафилококова плазма и стафовенин.

Лечебен ефект при неонатален сепсис има обменното кръвопреливане. То има своите показания, предимства, очакван терапевтичен резултат и нежелани ефекти.

Поддържащо лечение: детето се поставя в кувьоз, на мониторен контрол и клинично наблюдение на основните жизнени функции. При нужда се започва кислородотерапия или апаратна вентилация. Целта е стабилизиране на циркулацията и лечение на шока. Включват се медикаменти, подпомагащи сърдечната функция – допамин, прелива се Хуман серум албумин, плазма. Корекция на флуидите, електролитите, глюкозата и хематологичните разстройства. Нестабилното новородено обикновено има нужда от прекратяване на ентералното хранене. С преодоляване на шока и нормализиране на чревното кръвоснабдяване е показано захранване по възможност с кърма.