Сърдечна недостатъчност- етиология, класификация, клинична картина.

• Определение:

Сърдечната недостатъчност(СН) е състояние при сърдечно заболяване, при което независимо от адекватното камерно пълнене сърдечният дебит е понижен и сърцето е неспособно да изтласква необходимото количество кръв за задоволяване на метаболитните нужди на тъканите, чийто функционални параметри са в нормални граници.

• В основата на сърдечната недостатъчност стои сърдечната дисфункция( систолна и диастолна дисфункция ).

• Систолната дисфункция се характеризира с намалена помпена дейност на сърцето, при което има понижена фракция на изтласкване ( ФИ ) и увеличен телесистолен обем на засегнатата сърдечна камера. Систолна дисфункция най-често се наблюдава при ИБС – инфаркт на миокарда или съществуваща тиха миокардна исхемия.
• Диастолната сърдечна дисфункция включва нарушение на релаксацията на камерата по време на диастола при запазена систолна функция на камерата. Намалената камерна релаксация обуславя нарушение на нейното пълнене с кръв. Диастолната дисфункция е сравнително рядка при млади хора и е честа при лица в напреднала възраст, при които е налице камерна хипертрофия и/или миокардна исхемия.

Нерядко при един и същи пациент има едновременно или последователно оформяне на систолна и диастолна дисфункция. При част от случаите със сърдечна дисфункция за определен период от време тя може да съществува безсимптомно.

• Сърдечната недостатъчност се дели на остра и хронична.

• Терминът остра сърдечна недостатъчност се използва за обозначаване на острия кардиогенен белодробен оток и на кардиогенния шок.
• Хроничната сърдечна недостатъчност може да се изяви за първи път с появата на остра сърдечна недостатъчност или в своето хронично протичане да има епизоди на изостряне.
• Сърдечната недостатъчност бива лява и дясна.
• В зависимост от доминиращият тип на застой с конгестия съответно в малкия или големия кръг на кръвообращението СН се определя като левостранна или десностранна. При ляво-дясна СН има конгестия в малкия и големия кръг на кръвообращението.
• Сърдечната недостатъчност бива с нисък и с висок дебит. По-често протича с нисък дебит.
• При повечето сърдечни заболявания при настъпила СН сърдечният дебит не нараства при физически усилия или показва понижение. С напредване на СН сърдечният дебит се понижава и при състояние на покой. При някои заболявания като тиреотоксикоза, белодробно сърце, чернодробни цирози, СН протича с висок дебит.
• Етиология:

Сърдечната недостатъчност може да възникне при болести на: ендокарда, миокарда, перикарда и големите съдове, клапни сърдечни заболявания, миокардити, кардиомиопатии, вродени сърдечни пороци. При около 90 % от случаите с ХСН последната се дължи на левокамерна дисфункция. За Европа най-честата причина за СН при лица под 75 г е ИБС ( исхемичната болест на сърцето ) с или без инфаркт на миокарда.

• Предразполагащи фактори:

• Спиране на провежданото лечение.
• Голям прием на готварска сол.
• Поява на сърдечни аритмии.
• Възникване на инфекциозно заболяване.
• Физически или психически стрес.
• Неконтролирана артериална хипертония.
• Поява на възпалителни сърдечни заболявания.
• Белодробен емболизъм
• Наличие на друго вътрешно заболяване ( ендокринно, бъбречно ).
• Класификация на СН по NYHA.

• Клас 1. Няма ограничение на обичайната физическа активност, която не води до умора, задух или сърцебиене.
• Клас 2. Има леко ограничение на физическата активност, липсват оплаквания при покой, обичайните физически натоварвания водят до умора, задух или сърцебиене.
• Клас 3. Изразено ограничение на физическата активност, няма оплаквания при покой, но по-малки от обичайните физически усилия водят до умора, сърцебиене или задух.
• Клас 4. Невъзможност за извършване на каквато и да е по-степен физическа активност, без да се появят симптомите на СН, които са налице и при покой, и ясно се засилват при минимални физически натоварвания.
• Клиника:
• Клинична картина на водеща левостранна сърдечна недостатъчност( от страна на белите дробове ).

• Задух
• Ортопнея.
• Пароксизмална нощна диспнея ( кардиална астма ).
• Клинична картина на водеща левостранна сърдечна недостатъчност ( от страна на сърцето ).

• Кардиомегалия.
• Синусова тахикардия.
• Други клинични прояви при левостранна хронична сърдечна недостатъчност( ХСН ) са:

• Лесна умора и обща отпадналост.
• Олигурия.
• Никтурия.

Най-драматичната проява на левостранната сърдечна недостатъчност е кардиогенният белодробен оток. При сърдечният белодробен отток има остро настъпил тежък белодробен застой с остра дихателна недостатъчност в резултат на бързо настъпила дисфункция с помпена слабост на лявата камера или на лявото предсърдие. Болният получава силен задух, ортопнея и тахипнея с удължен инспириум, кашлицата е мъчителна с отделяне на пенести храчки, които при напредване на отока се оцветяват розово поради примес на кръв от разкъсани белодробни капиляри.

• Клинична картина на водеща десностранна сърдечна недостатъчност.

• Системен венозен застой -подути шийни лимфни възли.
• Хепатоюгуларен рефлукс.
• Застоен черен дроб.
• Застоен бъбрек.
• Периферни отоци.