Хиперпаратиреоидизъм

• Определение:

Хиперпаратиреоидизмът е заболяване, причинено от повишена и несъответстваща на нуждите на организма секреция на паратхормон от паращитовидните жлези с последващи нарушения в калциево-фосфорния метаболизъм.

Разделя се на първичен и вторичен.

• Етиология:

Най-честите причинители на хиперпаратиреоидизмът са:

• Аденом( в над 80 % от случаите ).
• Хиперплазия.
• Карцином.
• Клинична картина:

Оформя се от съчетание на прояви от страна на костите, бъбреците, стомашно-чревният тракт, нервната система, както и общи последствия от хиперкалциемията.

• Кости и ставни прояви: Типична e дифузната деминерализация на скелета( т. нар остеопороза ) със субпериостална костна резорбция. Засегнат е компактният слой на костта. На места се разраства богата на остеокласти фиброзна тъкан, която навлиза в костният мозък ( фиброзен остеит ).

Остеокластната пролиферация води до образуване на тумори, нарушаващи целостта на костта. Те са богато васкуларизирани с подчертана склонност към кръвоизливи и кистозна дегенерация ( т. нар кафяви тумори ). Типична ранна, понякога първа и насочваща към диагнозата, локализация на туморите е челюстната кост ( т.нар епулиди ).

Паратхормонът действа на мукополизахаридите, участващи в изграждането на ставните капсули и сухожилията.  Вследствие на това, може да настъпи отлепване на сухожилията от залавните им места и преплитане. В около 1/ 5 от случаите в хрущялите и менискусите се отлага калциев пирофосфат, което предизвиква болезнени пристъпи – ” псевдоподагра”. Засегнати са най-често големите стави ( коленни, раменни ).

• Бъбреци:  При 60- 70 % от болните се развива двустранна хронично рецидивираща нефролитиаза, при около 2 % – нефрокалциноза. Конкрементите по правило са калциево-оксалатни. Нефролитиазата протича с многократни колики, хематурия и упорито рецидивира. Често се прибавя уроинфекция. Еволюира в хронична бъбречна недостатъчност ( ХБН ). В бъбреците се извършва реабсорбция на калций.
• Гастро-интестинални нарушения: Проявите от страна на стомашно-чревният тракт включват гадене, повръщане,  болки в корема, запек. Хиперкалциемията може да повиши секрецията на солна киселина от стомаха, която крие риск от развитие на рецидивиращи пептични язви на стомаха и дуоденума. Възможно е да се наблюдава и хронично рецидивиращ калкулозен панкреатит и холелитиаза.
• Невро-мускулни симптоми: Изразяват се с болки по мускулите, слабост и бърза уморяемост.
• Сърдечно-съдови симптоми: Сърдечните прояви при хиперкалциемия се характеризират с брадикардия, скъсен QT интервал при ЕКГ. В 20-60 % от случаите се установява диастолна хипертония, дължаща се на директния ефект на калция върху съдовият тонус.
• Очни прояви: При отлагане на калциеви кристали в конюктивата се развиват лезии с изразена околна инекция; установява се лентовидна кератопатия. Промените се съпътстват с парене, глождене, сълзене, светобоязън, чувство на чуждо тяло в окото.
• Диагноза:

Лабораторни изследвания.

Типичната лабораторна констелация включва хиперкалциемия и хипофосфатемия. Първостепенен диагностичен показател е нивото на ПТХ – повишен!

Инструментални изследвания:

• Ехография
• Сцинтиграфия

Образната топична диагностика започва с ехография на паращитовидните жлези, за локализиране на аденом, хиперплазия, карцином.

Прави се също сцинтиграфия със селен-метионин.

• Лечение:

Метод на избор е хирургичното лечение. Извършва се по възможност радикално отстраняване на тумора, независимо дали е доброкачествен или злокачествен. При хиперплазия на паращитовидните жлези се оставя само 1/2 от едната жлеза, останалите се отстраняват.

Консервативно лечение:

При високостепенна хиперкалциемия, която може да доведе до дехидратация на болния, се започва рехидратиране с изотонични разтвори, както и приложение на медикаменти, които понижават нивата на калция в кръвта – фурантрил, кортикостероиди, калцитонин, бифосфонати( Alendronate ) и други.