- Определение:
Тиреоидитите са хетерогенна група заболявания с разнообразна етиология, патогенеза, клинична картина и еволюция, характеризиращи се с възпалително-инфилтративен или деструктивен процес в щитовидната жлеза.
Протичането им може да бъде остро, подостро и хронично.
Видове тиреоидити:
- Остър тиреоидит.
- Подостър тиреоидит на Де- Кервин.
- Безболков тиреоидит.
- Послеродов тиреоидит
- Автоимунен тиреоидит на Хашимото.
- Склерозиращ тиреоидит на Riedel.
- Острият тиреоидит е сравнително рядка патология. Той има предимно инфекциозна етиология, в резултат на бактериална или микотична инвазия на жлезата. Най-често се предизвиква от бактериален патоген ( стафилококи, стрептококи ). Жлезата може да бъде засегната по хематогенен или по лимфогенен път.
Може също да бъде гноен, септичен и гъбичен тиреоидит.
- Клинична картина: Заболяването започва остро, бурно с висока температура до 39 градуса, втрисане и изпотяване, с изразен още в началото общ инфекциозно-токсичен синдром със силно изразена болезненост, напрежение и притискане в областта на щитовидната жлеза.
Болката е постоянна, ирадиира към долната челюст и ушите и се засилва при преглъщане, дори при говорене, поради което болният заема принудително положение със свита надолу глава.
Усложнение: Може да се развие абсцес. Ако настъпи абсцедиране се установява флуктуация в определени области на жлезата с последваща фистулизация с гнойна секреция към кожата или фаринкса, по-рядко към трахеята и медиастинума.
- Диагноза:
Биохимичната констелация е на изразено възпаление:
- CRP.
- СУЕ.
- Левкоцити.
Ехографски: Установява се равномерна дифузна хипоехогенност със зони на анехогенност, съответстващи на гнойните колекции.
Ако в острият момент се изследват тиреоидните хормони, те са в нормални граници, нормална е и радиойодкаптацията.
- Лечение :
Лечението се провежда с:
- Широкоспектърни антибиотици( след определяне причинителя на инфекцията ).
- Температуропонижаващи средства.
- Микотитичните инфекции се купират с кетоконазол.
При образуване на абсцес, той се лекува хирургично – широка инцизия с евакуиране на гнойните колекции и дълбок дренаж.
- Подостър тиреоидит на Де Кервин( грануломатозният тиреоидит ) е възпалително заболяване на щитовидната жлеза, което възниква най-често като следствие на вирусна инфекция на горните дихателни пътища – коксаки вируси, морбили, грип, мононуклеоза, аденовируси.
Наличието в кръвта на антитела към вирусните агенти в 44 % от случаите подкрепя вирусната етиология.
- Клинична картина: Щитовидната жлеза е често болезнена при палпация.
Първият по характерен симптом са неопределени болки в областта на шията и гърлото, които могат да се разпространят към долната челюст, зъбите и ушите. Затова много често се поставя диагноза ангина( отит, стоматит ) и се започва лечение с антибиотици, което е неправилно. Болките впоследствие се локализират в областта на щитовидната жлеза, засилват се при преглъщане( дисфагия ) и натиск.
Засегнатите лица развиват типичната клинична картина на тиреотоксикозата: болните са с тахикардия, фебрилитет, изпотяване, тремор, адинамия, редукция на тегло, кожата им е топла и влажна. Това се дължи на настъпила деструкция на фоликулите, при което в кръвта попадат големи количества тиреоидни хормони.
- Диагноза:
Проблемът при заболяването е, че то протича на фази:
1-ва фаза: В началото TSH е ниско.
2-ра фаза: Пo-късно TSH се покачва
След първоначалното изръсване на хормоните от жлезата нивото им постепенно се изчерпва и започва да спада под нормата поради деструктивния процес, а ТСХ се покачва – преходен хипотиреоидизъм, който постепенно се овладява и не оставя трайни последици. Крайната възстановителна фаза, при която функцията на щитовидната жлеза се нормализира, може да продължи до 6 месеца. В редки случаи може да се достигне до окончателно увреждане – преход към автоимунен тиреоидит с покачване титрите на ТАТ и МАТ и траен хипотиреоидизъм.
Ако се лекува правилно щитовидната жлеза се възстановява.
- Лечение на подостър тиреоидит на Де- Кервен:
Метод на избор е глюкокортикоидната терапия. Започва се с Prednisolon.
Нестероидните противовъзпалителни лекарства ( НСПВЛ ) имат по-слаб ефект и се използват при много леки случаи, в заключителния етап от глюкокортикоидната терапия или при противопоказания за такава. Например Ацетизал 3-4г/24ч или други НСПВЛ ( индометацин, нурофен ). В терапията може да се включи пропранолол.
Не се дават тиреостатици при подостър тиреоидит на Де-Кервин.
- Безболков тиреоидит – среща се при пациенти с неизвестно до момента автоимунно заболяване. Стойностите са леко завишени FT3 и FT4. Щитовидната жлеза е леко увеличена. Заболяването протича като двуфазен процес. Пациента се възстановява напълно.
- Послеродов тиреоидит е автоимунно заболяване, развиващо се през първите месеци след раждане, което се характеризира с двуфазово протичане – деструктивен процес с преходна тиреотоксична фаза и последващ хипотиреоидизъм. В някои случаи хипотиреоидизмът остава траен. Бременните са с обща отпадналост. Постпарталният тиреоидит често се съчетава със следродова депресия.
- Автоимунен тиреоидит на Хашимото е органоспецифично автоимунно заболяване с хронично протичане, характеризиращо се със специфични цитоморфологични и функционални промени в щитовидната жлеза. Това е най-често срещаната форма на тиреоидит. Засяга предимно жените между 30 – 50 години.
Клиника: Началото остава обикновено незабелязано. При болшинството от пациентите диагнозата се поставя едва в късният стадий, когато лимфоцитният възпалителен процес на деструкция на жлезата е довел до хипотиреоидизъм.
- Диагноза: Доказване на повишен титър на 2 антитела:
- Тиреоглобулинови антитела ( TG Ab ): в 70 % от случаите.
- Тиреопероксидазни антитела ( ТPO Ab ) : в 95 % от случаите.
Това заболяване е хамелеон. Ако в един момент функцията е понижена, в следващия може да е повишена или обратното. Може да протича вълнообразно. Възможно са и периоди на ремисия, на успокояване на жлезата. Поради това е необходим по-чест контрол.
Най- честата фаза е хипотиреоидната ( ТСХ
Ако (ТСХ
- Склерозиращ тиреоидит на Riedel.
