Хипогликемични състояния.

Определение: С понятието хипогликемия се означава спадането на нивото на кръвната захар под 4 ммол/л.

Триада на Whipple:

1.  Признаци на ниска кръвна захар.
2. Измерена ниска кръвна захар с  глюкомер.
3. Възстановяване на кръвната захар при приложение на глюкоза (глюкозни разтвори).

Причини:

• Лечение с инсулин – по-високи дози инсулин.
• Технически проблем с инжектиращите устройства( проблем с писалката, инсулиновата помпа и със спринцовката ).
• Лечение със сулфанилурейните препарати ( СУП ).
• Грешки в хранителният режим – недостатъчен прием на въглехидрати, пропуснато или забавено основно хранене, гладуване.
• Малабсорбция.
• Забавено изпразване на стомаха при автономна гастропареза.
• Прекомерна физическа активност.
• Прием на алкохол.
• Ендокринни заболявания – болест на Адисон, хипотиреоидизъм, хипопитуитаризъм.
• Бъбречна недостатъчност ( поради намален клирънс на инсулин ).

Клинична картина:

Симптомите играят важна протективна роля като осигуряват ранно предупреждение за спадане на нивото на кръвната захар. Те варират в голяма степен при отделните пациенти, но се запазват относително постоянни с времето.

Симптомите при хипогликемия се разделят на три групи:

• Невроглюкопенични:

Дължат се на недостига на глюкоза за мозъка: обърканост, сънливост, странно поведение, агресивност, затруднение в говора, нарушена координация, невъзможност за концентрация, огнищни неврологични прояви, тонично- клонични гърчове, загуба на съзнание, сопор, прекома, кома.

• Автономни ( неврогенни )– провокиращи стимулиране на автономната нервна система: изпотяване, тахикардия, тремор, чувство на глад, обща напрегнатост.
• Неспецифични – гадене, главоболие.

Неразпознаване на хипогликемия:

Неразпознаването на признаците на хипогликемия от страна на пациента е една от проявите на хроничното усложнение на диабета – автономна диабетна невропатия.

Асимптомна хипогликемия: Среща се при възрастни пациенти. Неразпознаването на хипогликемиите поставя пациента в рискова ситуация, тъй като липсата на предупредителни признаци улеснява прогресирането на хипогликемията и увеличава риска от загуба на съзнание.

Класификация на хипогликемиите:

• Лека хипогликемия – пациентът трябва да приеме незабавно бързорезорбиращи се захари, еквивалентни на 15г кристална захар ( една супена лъжица мед ).
• Тежка хипогликемия – хваща се венозен път за 40, 10, 5 % глюкозен разтвор. Инжектира се глюкагон мускулно или подкожно.

При кома и тежка хипогликемия се дават кортикостероиди ( кортизол ).