Артериална хипертония – етиология и диагноза

1. Определение:

Артериалната хипертония се характеризира със стойности на систолното артериално налягане равни или над 140 mmHg и/или стойности на диастолното артериално налягане равни или по-високи от 90 mmHg, при лица над 18 годишна възраст, като средна стойност от многократни ( поне 2-3 ) измервания при поне 2 прегледа в рамките на 2 месеца.

1. Форми на повишено кръвно налягане:

•  Изолирана систолна хипертония, изолирана диастолна хипертония, комбинирана систолно-диастолна хипертония
• Лабилна хипертония и хипертония при обременяване: поява на хипертония от време на време, при физическо/ психическо обременяване.
• Стабилна хипертония = трайна хипертония ( кръвното налягане е постоянно повишено ).
• Хипертонична криза: Внезапно екстремно покачване на кръвното налягане( над 230/130 mmHg ) , при което често диастолното налягане надхвърля 140 mmHg, а систолното надхвърля 200 mmHg.

Хипертоничните кризи са резултат от неефективно лечение на артериалната хипертония ( АХ ) или рязко спиране на лекарствените средства. Съществува опасност за живота на пациента поради развитието на :

• Хипертонична енцефалопатия с опастност от мозъчен инсулт
• Силно обременяване на лявата камера на сърцето с вероятност за развитие на белодробен оток.
• Остри съдови усложнения( стенокарден пристъп, който може да доведе до миокарден инфаркт ( МИ ), дисекация на аортата с опастност от тежък вътрешен кръвоизлив.

1. Измерване на артериалното налягане:

Артериалното налягане за измерва с директни и индиректни методи.

 В клиничната практика се използват индиректни методи за измерване на артериалното кръвно налягане ( АН ) чрез въведената от Riva – Rocci пневматична гумена маншета и аускултационният метод на Коротков. Сфигмоманометрите могат да бъдат живачни, анероидни, автоматични. При използване на аускултационният метод  на Коротков с компресия и декомпресия на брахиалната артерия и стетоскоп, поставен в антекубиталната ямка, систолното налягане се определя по първия ясно чут тон( I-фа фаза на Коротков ), а диастолното налягане се определя по изчезването на тоновете ( 5-та фаза ).

Правила за измерване на Артериалното налягане ( АН ):

• Болният да поседи за няколко минути в тиха среда, преди да започнете измерването на АН.
• Направете поне 2 измервания с пауза 1-2минути, ако двете са много различни направете допълнителни измервания.
• Използвайте стандартен маншет, но имайте на разположение по-голям и по-малък маншет за по-пълни и по слаби лица ( деца ).
• Поставете маншета на нивото на сърцето, независимо от положението на тялото на болния.
• Използвайте фаза 1 и 5( изчезване ) на тоновете на Коротков за определяне на систолното артериално налягане ( САН ) и на диастолното артериално налягане ( ДАН ).
• Измерете АН на двете ръце при първата визита за възможна разлика. При наличие на такава да се използва по – високата за референтна стойност.
• Измерете АН 1 и 5 минути след изправяне при възрастни, диабетици и в случай, когато има често или се очаква ортостатична хипотония.
• Измерете сърдечната честота.

1. Класификация на АХ.

СТАДИИ на АХ:

• 1-ви стадий – без обективни белези за органни промени
• 2-ри стадий – с органни промени, но без декомпенсация и усложнения
• 3-ти стадий -с органна декомпенсация и усложнения ( мозъчен инсулт, ИБС, сърдечна недостатъчност, хронично бъбречно заболяване, напреднала ретинопатия )

1. Варианти на артериалната хипертония.

• Изолирана офис АХ ( хипертония на бялата престилка ).
• Изолирана амбулаторна или маскирана АХ.

Домашно измерено АН – полезно за:

• По-добро определяне на сърдечно-съдовият риск.
• Оценка ефективността на лечението.
• Подобряване на комплаянса на пациента към лечението.
• Контрол на резултатите от амбулаторното мониториране на АН.

1. Епидемиология

Артериалната хипертония( АХ) е най-честото хронично заболяване. Над 45% от мъжете и над 40 % от жените на възраст 26- 64 в България са с АХ. Над 2 200 000 от българите са с АХ.

Контролът на артериалното налягане е един от най-ефективните икономически методи за намаляване на преждевременната сърдечно-съдова болестност и смъртност.

1. Патофизиология.

Хипертонията е следствие на повишен минутен обем, на повишено периферно съпротивление или и на двата фактора едновременно.

Кръвното налягане = сърдечен минутен обем х съдово съпротивление.

1. Причини за възникване на АХ:

• Биологични характеристики ( пол, възраст )
• Генетично предразположение
• Фактори на средата
• Фамилна обремененост
• Наднормено тегло – за нормални се приемат стойности на индекса на телесната маса( ИТМ ) от 20-25. При ИТМ над 28 рискът от заболяванията като мозъчен инсулт, исхемична болест на сърцето или захарен диабет се покачва 3-4 кратно.
• Прием на сол с храната – минималните нужди от готварска сол за възрастен човек са около 2г/дневно. Критичната граница от 6г/дневно., над която се говори за наднормена консумация на сол.
• Прием на алкохол
• Тютюнопушене
• Физическа активност
• Стрес

1. Видове артериална хипертония:

• Първична(есенциална) хипертония( 90-95% ) – трайно повишено АН при неустановена или недоказана причина
• Вторична ( симптоматична ) хипертония ( 5-10% ) – трайно повишено АН с установена причина, като един от симптомите на друго заболяване: бъбречно, ендокринно, съдово и др.

Симптоматична(вторична ) хипертония:

• Бъбреци – реновазална, ренопаренхимна АХ.
• Надбъбречни заболявания ( феохромоцитом )
• Ендокринни заболявания ( синдром на Кушинг, първичен хипералдостеронизъм )
• Коарктация на аортата
• Бременност

1. Клиника на Артериалната хипертония:

В голяма част от случаите протича безсимптомно. Ранните прояви на заболяването са – главоболие, световъртеж, намалена концентрация и работоспособност, шум в ушите, кръвотечение от носа, задух при натоварване, нервност

1. Усложнения на артериалната хипертония.

• Съдови – при 50-60 % от хипертониците се развива ранна атеросклероза. Степента на съдовите изменения може да бъде преценена при изследване на очните дъна.
• Сърдечни – сърдечната недостатъчност и исхемичната болест на сърцето са причина за смърт при 66 % от хипертониците.
• Мозъчни:

• Мозъчна исхемия и исхемичен мозъчен инсулт.
• Мозъчен кръвоизлив( хеморагичен мозъчен инсулт )
• Остра мозъчна енцефалопатия – възниква най-често в резултат на рязко покачване на АН. При това състояние отпада авторегулацията на мозъчните съдове. Те пасивно се разширяват и се развива мозъчен оток, манифестиращ се със силно главоболие, повръщане, зрителни нарушения, обърканост, гърчове.
• Бъбречни – при тежки форми на АХ се стига до бъбречна недостатъчност.

1. Диагноза на АХ:

• Минимален диагностичен пакет при АХ

• Хемоглобин
• Кръвна захар, гликиран хемоглобин
• Липиден профил
• Пикочна киселина
• Креатинин ( 24- часов креатининов клирънс )
• ASAT и АLAT
• Урина-протеинурия( микроалбуминурия )

ЕКГ( Електрокардиограма )

• Разширен диагностичен пакет при АХ

• Очни дъна
• Ехокардиография
• Консулт с невролог – образна диагностика

1. Лечение:

Кардиоактивни медикаменти-нитрати, бета блокери, калциеви антагонисти, блокери на ангиотензин-конвертиращият ензим ( АЦЕ инхибитори ), ангиотензин-рецепторни блокери, диуретици.