Ревматизъм.

Ревматизмът е системно, негнойно възпалително заболяване след инфекция с Бета – хемолитичен стрептокок. Засяга предимно деца между 5 -15 години. 1 до 3 процента от хората прекарали инфекция ( фарингит ) развиват ревматизъм. Заболяването започва остро, 2-4 седмици след прекарана стрептококова инфекция на горните дихателните пътища( фарингити, тонзилити ) и има склонност да рецидивира. Механизмът на възникването на заболяването ревматизъм е имунна реакция от 3тип – кръстосана реакция. Това е реакция на организма спрямо стрептококовите антигени. Приема, се че, антителата, насочени срещу стрептококите, реагират кръстосано със собствени на организма тъканни компоненти, които са антигенно сходни със стрептококите. В серума на 95 % от болните се доказват повишени титри на специфични антитела срещу стрептококовите антигени – антитела срещу М протеинът по повърхността на стрептококите. При острият ревматизъм се намират възпалителни инфилтрати в засегнатите органи – дифузни и грануломатозни. Главна и патогномонична морфологична проява са грануломите на Ашоф. Това са огнища на фибриноидна некроза, заобиколени от лимфоцити, единични плазматични клетки и големи активирани макрофаги – гигантски клетки на Аничков. Грануломите на Ашоф започват развитието си около 4-та седмица след началото на ревматичния пристъп. Постепенно броят на гигантските клетки намалява и към края на 3-тия месец, грануломите на Ашоф се заместват от дребни фиброзни цикатрикси.

При ревматизмът се засягат следните органи.

• Сърце – ендокардит, миокардит, перикардит( ревматичен панкардит ).
• Стави – мигриращ полиартрит.
• Кръвоносни съдове – от различен калибър.
• Бели дробове.
• Нервна система – Хореа минор( бързи, неволеви, безцелни движения )
• Кожа – еритема маргинатум и подкожни ревматични възли.

Клинико-анатомичните форми на ревматизъм са:

• Полиартритна
• Висцерална ( сърдечна )
• Нервна
• Кожна

Голямото значение на острия ревматизъм в човешката патология се определя от уврежданията на сърцето – ревматичните клапни лезии най-често водят до деформации с трайна дисфункция на клапата и по-късна сърдечна недостатъчност.