Естествено хранене на кърмачето

Естествено е храненето, при което детето получава майчино мляко или дарителска кърма. Кърмата е видово специфично мляко. Естествена, подходяща, пълноценна, лесно и пълно усвоима храна, безупречно нагодена от природата към особеностите и потребностите на човешкото дете.

Храненето не е точна наука, тъй като концепциите в храненето се променят. Кърмата е главният хранителен източник през първата година от човешкият живот. Естественото хранене е добро за детето, майката, семейството и обществото. От изключително важно значение за новороденото е коластрата, която се отделя от млечните жлези на майката през първите 5-6 дни. След това тя се замества от преходно мляко, а след втората седмица – от зряло мляко. Коластрата се отделя в малко количество, но е най – добрият източник на хранителни, защитни и биологично активни вещества, близки по химическия си състав до тъканите на организма.

Основни принципи при хранене у кърмачета:

• Храненето трябва да съответства на потребностите от калории, хранителни инградиенти, витамини, макро и микроелементи.
• Храненето трябва да отговаря на ограничените храносмилателни възможности на кърмачето:

Храносмилателната система в кърмаческата възраст се характеризира с функционална и морфологична незрелост. Лигавиците на кърмачето са нежни и лесно раними със слабо развит мускулен слой, намaлени бариерни функции. Намалена е активността и секреторната функция на храносмилателните ензими. Слюнчената секреция нараства към 4-5-ия месец. Реакцията на слюнката в първите месеци е слабо кисела, поради което в устата се развиват гъбички. Недостатъчното развитие на дъвкателният апарат поставя специални изисквания по отношение на консистенцията на храната и раздробяването й. Първите долни резци поникват 6-8 мес.възраст и към края на първата година детето има 6-8 зъба. Стомахът е с малка вместимост, недоразвит фундус, широка кардия, повишен мускулен тонус. Това води до рефлукс на храната и склонност към оригване и повръщане. Стомашната перисталтика е вяла и евакуацията на стомаха е забавена.  Секрецията на солна киселина и общата киселинност на стомашният сок у новородени са ниски и нарастват с възрастта. При раждането в червата на кърмачето се съдържат необходимите 22 ензима. Протеолитичната активност на панкреатичният сок през първите 2 години се удвоява.

Ранимият храносмилателен тракт изисква въвеждането на всяка нова храна да става бавно, в постепенно увеличаващи се дози, за да се даде възможност на храносмилателната система да се адаптира.

 Типове хранене при кърмачето:

• Естествено( без вода, сокове, др.мляко, или храна)
• Смесено
• Изкуствено

Кърменето е биологична норма за храненето и отглеждането на детето.

Предимства на естественото хранене:

• Когато детето е кърмено от майката, то получава млякото веднага- затоплено и стерилно. Естественото хранене е не само най- физиологичният, но и най-лесен начин на хранене. Не бива да се пренебрегва и емоционалната връзка, която се създава между майката и детето при кърмене.
• Химичният състав съответства на нуждите на детето:

• Количеството на белтъците в коластрата е 4-5 пъти по- високо в сравнение със зрялото майчино мляко.Това дава възможност новороденото в малък обем храна да получи повече хранителни вещества. Белтъците в коластрата са главно албумини и глобулини. Казеинът се появява към 4-5-ия ден и количеството му нараства, но остава по- малко от суроватъчните белтъци(Л- албумин), за разлика от кравето мляко.  Съотношението казеин:суроватъчни белтъци в женското мляко е 1:2, а в кравето 4:1.
• При естествено хранене вносът на аминокиселини е оптимален и няма опасност от хипертрофична дехидратация.

Всички протеини се състоят от аминокиселини и има общо 9 незаменими аминокиселини. Ако от храната си набавяте всички незаменими аминокиселини, тялото може да произведе всички заменими аминокиселини. Това е и разликата между есенциалните и неесенциалните аминокиселини. Тялото не може да синтезира незаменими аминокиселини, затова е необходимо да си ги набавим от чужди източници – храна или хранителни добавки. Ако дадена храна съдържа всички 9 незаменими аминокиселини може да я класифицираме като пълноценен източник на белтъчини.

Есенциални(незаменими) са 8 – аминокиселини -лизин, левцин, изолевцин, метионин, фенилаланин, треонин, триптофан, валин, а за детската възраст есенциален е и хистидинът. За ранната кърмаческа възраст есенциален се счита и цистеина, поради незрялост на ензима, необходим за превръщане на метионина в цистин.

Белтъчините са основна съставка на клетките и извънклетъчните течности на организма, на всички ензими, някои хормони, имунни тела и др, като участват в регулацията на всички жизнени процеси. Препоръчителният дневен внос се колебае от 2г/ кг т.м за естествено хранени кърмачета и 3г/ кг т.м дневно за изкуствено хранени кърмачета и по-големи деца. Нормалната скорост на растежа и добрият вид на детето са най- добрите показатели за достатъчен внос на белтъчини. В майчината кърма белтъчините са около 6-7% от общия енергиен внос.

• нуклеотиди- ↑ пирамидини ↓ пурини, ↑ карнитин, ↑ холин
• Въглехидратите в коластрата и майчиното мляко са представени изключително от Б-лактоза + олигозахариди. Лактозата заедно с комплекса от олигозахариди и гликопротеини имат бифидугенен характер. Те имат доказан пребиотичен ефект и спомагат за доминиране на “добрите” бифидо и лактобактерии в чревната флора, засилване на имунитета,намаляване на риска от стомашно-чревни инфекции, синтеза на витамини и ензими,подобряване на усвояването на минерали и микроелементи, предотвратяват констипацията. В хода на лактацията количеството й се увеличава. Въглехидратите са основен източник на енергия  и най-лесно усвоимата съставка. Те имат значение за нормално протичане  на белтъчната, мастната, водно-електролитната обмяна. Могат да се синтезират от мазнините, аминокиселините и затова вносът им варира в по- широки граници. За новородените и малките кърмачета нуждите от въглехидрати са относително по-високи, поради увеличените гликолитични процеси и малки гликогенови депа. Поради това новородени и недоносени са склонни към хипогликемия. Нейни прояви са тремор, цианоза, гърчове, анемия, отпуснатост,отказ от храна, неравномерно дишане.

Нуждата от въглехидрати е 3-4.5г/кг. Лактозата играе специфична роля в кърмаческата възраст. Тя е единствен източник на галактоза, която участва в синтезата на миелиновите липиди. Друго нейно преимущество е по-бавната резорбция на лактозата, поради, което част от нея достига долните отдели на червата и създава подходяща кисела среда за развитието на Б. Бифидум и участва в резорбцията на  Ca, Fe, магнезий. Млечната захар е основен източник на въглехидрати в ранна кърмаческа възраст.

• Мазнините в коластрата(олеинова, палмитинова) са по-малко в сравнение със зрялото мляко и имат следната характеристика: високо съдържание на полиненаситени мастни киселини, ниско съдържание на наситени мастни киселини, висока степен на дисперсност, наличие на липаза и др. ензими. Последните две особености са причина мазнините от коластрата и женското мляко да се усвояват и резорбират по-лесно и по-пълно.  Съдържанието на дълговерижни полиненаситени мастни киселини и особено на есенциална линолова киселина в майчиното мляко е високо.  Линоловата киселина участва в строежа на клетъчните мембрани, митохондриите, мозъчните липиди, участва в гликонеогенезата и е прекурсор на простагландините, заемащи активно участие във функциите на централната нервна система и имунната защита. При недостиг на линолова киселина се потиска еритропоезата, съзряването на тромбоцитите, забавя се растежът. Съдържанието й се влияе от консумацията на растителни мазнини. Установено е също така, че кърмата съдържа Л-линоленова, арахидонова- ейказаноиди, и  докозахексаенова- мозък, ретина).Женското мляко е богато и на холестерол. Холестеролът е от изключително значение за мозъчната тъкан, за ензимните системи, растежа на мозъка, синтезата на жлъчни киселини и стероидни хормони. Триглицеридите са основната форма на липидите в кърмата.
• От минералните вещества есенциални са макро и микроелементите:  Ca,P,Na,K,S,Mg,Fe,Se,Zn,Mn,Co,Cu,Ni,Si,Sn.  В майчината кърма имаме малко съдържание на минерални вещества и готварска сол. При намалена възможност на бъбреците у кърмачето за концентрация и излъчване на Na,Cl, флуор и урея това предпазва от метаболитна ацидоза и хипернатриемична дехидратация. Ca,P и Mg поддържат подходящата среда в кръвта и клетките. Цинкът, желязото и медта участват в поддържането на обменните процеси. Минералните вещества като йод, цинк, мед участват в образуването на храносмилателните сокове, желязо, мед в преноса на кислород, в структурата на някои витамини- кобалт.

Преди повече от четири десетилетия се доказа, че честотата на зъбният кариес при деца в бедни на флуор райони може да се намали до 80% чрез флуориране на питейната вода. Основни източници на флуор са вода( доставя 1/3 от дневния внос), растителни храни – чай,спанак,ориз,соя. В червата се резорбира 90% от приетия флуор. С урината се отделя 50 %, а останалото количество се натрупва в зъби и кости. Дневният внос е 0.5-1г флуор. Майчиното мляко е бедно на флуор. Поради това се препоръчва даването на 0.5 мг флуор дневно(профилактиката на зъбният кариес да започне от най-ранното детство и да продължи до 13-14 годишна възраст, когато ерупцията на почти всички трайни зъби е завършила).

• Съдържанието на Fe, VitD, VitK, VitB в кърмата e относително ниско. Витаминното съдържание на кърмата се влияе от храната. В женското мляко се съдържа голямо количество витамин А, C, E . Дефицитът на Витамин К в кърмата може да доведе до хеморагична болест на новороденото. Необходим е допълнителен прием на витамин К.

За разлика от кравето мляко и адаптираните млека майчината кърма съдържа противоинфекциозни фактори, което е причина естествено хранените деца да боледуват по рядко. Най-голямо значение като защитни фактори в майчиното мляко имат:

• Лизозимът , разграждащ стените на бактериите. Има бактерицидно действие по отношение на патогенните микроорганизми. В майчиното мляко се съдържа 3000-5000 пъти повече в сравнение с кравето.
• Лактоферин намалява растежа на  Fe зависимите бактерии. Има бактериостатично действие.
• Специфични имуноглобулини – секреторен IgA и IgG. Съдържанието на секреторен IgA  е 30 пъти по- високо в сравнение с кравето мляко.
• Антистафилококов фактор и антиадхеранти
• Антитела защитаващи чревният тракт
• Интерферон, антивирусни липиди, мукополизахариди, клетъчни елементи.
• Арахидонова киселина- ейкозаноиди( имунитет, коагулация, възпаление).
• Лактопероксидазата -има доказано бактерицидно действие по отношение на стрептококите.
• Бифидугенни фактори – стимулират развитието на Bacterium Bifidum, който е най-важният естествен антагонист на патогенните чревни микроорганизми като Ешерихия Коли.

•  Кърмата осигурява развитието на Bifidobacteria и подтиска това на  Enterobacteria.
• PH 5 на фекалиите не дразни перианално кожата
• Съдържа ензими липаза и амилаза.

Липазата е важен храносмилателен ензим, който се отделя основно от панкреаса – задстомашната жлеза. Неговата функция е да разгражда липидите в началото на тънкото черво, които получаваме с храната. По този начин се осигурява тяхната абсорбция в кръвта.

Амилазата е дигестивен ензим, който разгражда скорбялата до малки въглехидрати и се отделя предимно от панкреаса и слюнчените жлези, но също така се съдържа и в много други органи като: фалопиеви тръби, яйчници, тестиси, мастна тъкан, тънки черва, бял дроб, щитовидна жлеза, скелетна мускулатура и някои неоплазми.

• Съдържа хормони – тироксин, тиреотропен рилизинг хормон, пролактин, соматотропин,АКТХ, кортизол, ендорфини.
• Добра резорбция на  Zn, Fe  и К.
• Има хипоалергични свойства
• Съдържа тромбопластин( за кръвосъсирването), карнитин ( за мастните киселини през мембраните.
• Кърменето стимулира производството на окситоцин.
• Антиконцептивно действие
• Кърмените деца имат високо IQ поради наличието на дълговерижни мастни киселини и тесния емоционален контакт.
• Предимствата на кърменето за здравето на майката са намаленият риск от захарен диабет тип 2 и рак на гърдата и яйчника.

Абсолютни контраиндикации за кърмене( противопоказания за естествено хранене): Не може да получават майчина кърма децата с аминоацидопатии, галактоземия и други вродени болести на обмяната. По чести са временните или трайни противопоказания за кърмене, които могат да бъдат както от страна на майката, така и от страна на детето.

От страна на майката:

• Инфекциозни заболявания – херпесна инфекция по гърдите, HIV, HepB и HepC,ТБС.
• Тежки хронични заболявания – муковисцидоза, дихателно, сърдечно, бъбречно и др. заболяване, диабет,тиреотоксикоза.
• Психически заболявания, включително и лактогенна психоза
• Медикаменти
• Бременност след 20 г.с
• Хипогалактия – първична и вторична

От страна на детето:

• Липса на гълтателен рефлекс
• Черепномозъчни травми по време на раждането – мозъчен кръвоизлив.
• Респираторен дистрес синдром.
• Тежка степен на недоносеност.
• Вродени малформации, затрудняващи сукането
• Висока хипербилирубинемия от майчина кърма
• Алергични реакции.

В тези случаи детето може да получава кърма с биберон или сонда.

Майки с муковисцидоза,при майки лекувани с радиоизотопи, антиметаболити и майки наркоманки е абсолютно контраиндикация кърменето.

Лактацията – цикличен характер, има лактационни кризи, не трябва да се бърза с даване на друго мляко, да се слага по-често детето на гърда( не по- често от 2часа).

Показатели за хипогалактия:

• Детето не наддава достатъчно на тегло
• Детето е неспокойно и не издържа 2-3 часови интервали
• Не се подмокря често
• Няколкократни пробни кърмения показват недостатъчно количество прието мляко.

Физиология на лактацията:

Лактацията е сложен физиологичен процес,който се регулира от хормони: пролактин(преден дял на хипофизата) и окситоцин(заден дял на хипофизата).

Пролактинът има лактогенен ефект. През време на бремеността  под влиянието на плацентарните хормони секрецията му се увеличава и при раждането достига максимално ниво. След отделянето на плацентата плазменото ниво на пролактина зависи от честотата на кърменето и от силата и продължителността на сукателното дразнене. Добра лактация може да се поддържа чрез пълно изпразване на гърдата след всяко кърмене.

Окситоцинът контролира тонуса на миофибрилите, които обхващат ацинусите на млякосъбирателните каналчета. Той контролира” рефлекса на изхвърляне” на млякото.

Първите дни след раждането са решаващи за лактацията. От изключително значение е ранното поставяне на детето на гърдата – не по-късно от 30 минути след раждането. Млечната секреция започва обикновено на 2-3 ден след раждането.

• Коластра – по 40-50мл(2-3дни)
• Преходно мляко(5-6 ден)
• Зряла кърма( след 1,2 седмица)
• Предно и задно мляко.

Условия и предпоставки за естествено хранене.

• Убеденост на обществото и лекарите в ползите от естествено хранене.
• Психологическа подготовка  на бременната  за предстоящото кърмене, ролята на бащата
• Подготовка на млечните жлези за кърмене
• Поставяне на новороденото на гърда 15 мин след раждането и често кърмене( до 10пъти) през първите седмици( биологично кърмене).